Ковачки: Оказва се, че онази Русия, в която съм учил преди 30 години, вече е друга
В редките си появи в медиите една от емблематичните фигури на българския преход Христо Ковачки даде знаково изявление пред .
Той следва висше обучение и аспирантура в Ленинградския институт за точна механика и оптика (ЛИТМО), Санкт Петербург, Русия. През 1991 г. пази дисертация на тематика „ Използване на лазери в микроелектрониката “. През 1994 г. придобива научна степен лекар на техническите науки. През 2013 г. придобива научна степен професор от Международната славянска академия в Москва.
Ето по какъв начин разяснява обстановката към войната в Украйна и ситуацията на България:
" Европа, а и България сами се сложиха в изискванията на енергийна взаимозависимост от Руската федерация. Дълго време ние смятахме, че както написа Фукуяма " настъпи краят на историята " и ни чака един спокоен и предвидим свят, свят без войни. Или най-малко свят, в който в Европа не се водят войни. Не дадохме вярна оценка на събитията от 2014 година, когато Русия окупира Крим, надявахме се бедствието да се размине. Аз самият в никакъв случай не съм допускал, че това, което се случи на 24 февруари тази година е допустимо. Казвам го като човек, познаващ съветския народ и общество. Оказва се, че онази Русия, в която съм учил преди 30 години, към този момент е друга. Или по-точно нейният нов хайлайф я води по нов рисков за Европа и Света път.
В този смисъл България е в тежка обстановка на взаимозависимост от доставките на природен газ и други първични материали от Русия, да вземем за пример нуклеарното гориво за АЕЦ Козлодуй. Обединена Европа към този момент търси решения, само че не задоволително бързо и дейно. България като част от европейското семейство също прави стъпки за замяна на част от количествата, получавани до в този момент от Газпром с полутечен газ от американски сътрудници и тръбен от Азербайджан. Страната ни интензивно взе участие в създаване на терминал за регазификация на LNG в Александруполис в Гърция. Ситуацията е сериозна, само че преодолима. Личното ми мнение е, че за диверсификацията е належащо малко повече време и повече решителна поредност, тъй като тя е развой.
България към този миг е страна, която създава задоволително електрическа сила за потребностите си и за експорт. Мисля, че сме даже малко разточителни във връзка с потреблението и занапред ще работим по-упорито за реализиране на по-висока енергийна успеваемост. Въпросът Ви е логически, само че аз бих споделил, че сме длъжни да забележим новата обстановка - блян към въглеродна индиферентност, войната в Украйна, икономическата рецесия и да съхраним определената евроатлантическа посока. Може би няма да бъде елементарно, само че е значимо да успеем вбъдеще. И тук желая да кажа, че чистата сила може да бъде създавана от стандартни централи, които да подсигуряват сигурността на системата. Докато те извършат прехода към зелена сила, ще бъде по-трудно. Но това също е развой.
Продължение в
Той следва висше обучение и аспирантура в Ленинградския институт за точна механика и оптика (ЛИТМО), Санкт Петербург, Русия. През 1991 г. пази дисертация на тематика „ Използване на лазери в микроелектрониката “. През 1994 г. придобива научна степен лекар на техническите науки. През 2013 г. придобива научна степен професор от Международната славянска академия в Москва.
Ето по какъв начин разяснява обстановката към войната в Украйна и ситуацията на България:
" Европа, а и България сами се сложиха в изискванията на енергийна взаимозависимост от Руската федерация. Дълго време ние смятахме, че както написа Фукуяма " настъпи краят на историята " и ни чака един спокоен и предвидим свят, свят без войни. Или най-малко свят, в който в Европа не се водят войни. Не дадохме вярна оценка на събитията от 2014 година, когато Русия окупира Крим, надявахме се бедствието да се размине. Аз самият в никакъв случай не съм допускал, че това, което се случи на 24 февруари тази година е допустимо. Казвам го като човек, познаващ съветския народ и общество. Оказва се, че онази Русия, в която съм учил преди 30 години, към този момент е друга. Или по-точно нейният нов хайлайф я води по нов рисков за Европа и Света път.
В този смисъл България е в тежка обстановка на взаимозависимост от доставките на природен газ и други първични материали от Русия, да вземем за пример нуклеарното гориво за АЕЦ Козлодуй. Обединена Европа към този момент търси решения, само че не задоволително бързо и дейно. България като част от европейското семейство също прави стъпки за замяна на част от количествата, получавани до в този момент от Газпром с полутечен газ от американски сътрудници и тръбен от Азербайджан. Страната ни интензивно взе участие в създаване на терминал за регазификация на LNG в Александруполис в Гърция. Ситуацията е сериозна, само че преодолима. Личното ми мнение е, че за диверсификацията е належащо малко повече време и повече решителна поредност, тъй като тя е развой.
България към този миг е страна, която създава задоволително електрическа сила за потребностите си и за експорт. Мисля, че сме даже малко разточителни във връзка с потреблението и занапред ще работим по-упорито за реализиране на по-висока енергийна успеваемост. Въпросът Ви е логически, само че аз бих споделил, че сме длъжни да забележим новата обстановка - блян към въглеродна индиферентност, войната в Украйна, икономическата рецесия и да съхраним определената евроатлантическа посока. Може би няма да бъде елементарно, само че е значимо да успеем вбъдеще. И тук желая да кажа, че чистата сила може да бъде създавана от стандартни централи, които да подсигуряват сигурността на системата. Докато те извършат прехода към зелена сила, ще бъде по-трудно. Но това също е развой.
Продължение в
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ